Премиерът и вярното му куче Цецо, имат друг режим, различен от този в България. Тях ги занимават много по-важни неща, от възможното възникване на гражданско неподчинение и саморазправа с определена група хора. Единия свиква кризисен щаб за прогнозата, а другия за самолетите. Въпросът е, какво стои зад това? В първия вариант, това е целенасочено, за да може хората да не мислят за злоупотребите на управляващите и да се самоизяждат, така, както прави всеки виден манипулатор - настройва враговете си едни срещу други и само седи и гледа. А няма съмнение, че хората са врагове на управляващите, защото въпреки че им гласуваха (колко е реално само управляващите си знаят), напоследък голяма част от хората започнаха да се занимават с неприсъщи и дори непристойни (според управляващите) за тях дела - искат справедливост в правосъдието, искат изобличаване на корупционни практики по върховете, искат... искат... все такива неща. Затова, получават криза, която управляващите се правят, че не виждат. Защото, нали не сте забравили, драги читатели, че има само един единствен човек, който е способен да се справи с всяка криза у нас? За премиера говоря, ако все пак се нуждаете от напомняне. А сега, същият този премиер, нито можем да го видим, нито да го чуем относно събитията в Асеновград. Разбира се, той многозначително ще каже, че не е негова работа и си има ресорни отговорници, които да се погрижат за разплитане на подобни ситуации, но... откога така? Как преди можеше да прекъсва дори световните си дела, за да потуши проблемите у нас, а сега - не, заел се е с времето и кризата около него. Сякаш там няма ресорни отговорници, които да вземат необходимите мерки и да разпоредят съотвените мероприятия! Във втория вариант, първенецът и вярното му куче Цецо, са искрено уплашени, че ако си позволят да се намесят лично и отидат на место в Асеновград, може да изядат някоя лопата в главата или дори освиркване... Май не ги степенувах подходящо... Но, това е важно, защото лидерът на нацията не може да си позволи да го виждат освиркван. Просто не може! Защото, ако стане така, то ще се наложи да мисли за ново подаване на оставка, а не му е сега времето. Много е рано! Да бяха минали поне 2/3 от мандата, друго щеше да е. Можеше да поеме освиркване, протести и прочие, и като един мислещ за нацията премиер, да подаде оставка за да покаже солидарност и смирение. Ама... много е рано, де! Няма и полвин година от изборите. Пък европредседателство предстои, пък не знам си още какво... Важни неща, от тоя сорт, дето ще останат със златни букви в историята и няма как сега да се подават оставки. Дето се вика, стабилността в момента е по-важна от одобрението на хората. Преди 7-8 месеца беше друго, тогава одобрението на хората беше по-важно, ама сега не е така. Както има една приказка "Всяко нещо с времето си". Има време, когато да уйдисваме на хората и да уйдурдисваме нещата така, че да извлечен максимална изгода, и има време, в което хората не са важни. ... Май пропуснах да спомена и вярното куче Цецо. Същото и за него, де. То затова се казва така "вярно куче", не защото е куче, а защото следва политиката на водача на глутницата. Заел се е с неговата част от дезинформацията на обществото, подавайки ни фалшиви теми и рушейки държавността в страната, но това няма значение за него, пък и тях, като екип. Барбар и арлекина с усмивката, чието ключе някой постоянно навива, за да се излага непрекъснато с плосковатите, повтаряни постоянно тези. Но, още нацистите са казали... пък може и някой преди тях, че лъжата, повторена стотици пъти, най-накрая се превръща в истина. Е, освен лъжата, че арлекина беше президент. Никой не повярва в нея, па макар и наистина да се случи за пет години! Да се върна в началото. В очите на управляващите, има опасност от лошото време и от лошите самолети... другото е спокойствие и лято. А, и за полицаите! Уважаеми полицаи и всички, които се готвят да протестират, ако искате думата ви да се чуе, точно сега е най-подходящото време за протестът ви. Можете да откажете да изпълнявате служебните си задължения и да оставете нещата в Асеновград на самотек. Ако сте слепи, да видите козът, който държите в момента в ръцете си, какво да ви кажа... ще продължават да ви цакат!

    Поредният гей парад отприщи с нова сила споровете, дискусиите, дебатите и въобще, всичко отнасящо се до за и против това шествие. Седя, гледам, слушам и си мисля. Мисля си, че аз нямам нищо против някой да има каквато и да е сексуална ориентация. Мисля, че повечето ни съграждани също нямат нищо против. Стига разбира се, някой да не започне да им го навира в носа.
   Кой нормален човек би издържал да му навират каквото и да е в носа? Дори и хора от гей обществото не биха изтърпяли някой да им навира нещо в носа... говоря чисто метафорично. За да няма разни асоциации с действието навиране. 
   Хората от гей обществото правят този парад с претенциите, да бъдели равно приети в обществото. Само че, нито един от тях не е показал и досега, някаква дискриминация, която да е била упражнявана върху им. Винаги се избутват напред случаи на говорене на омразата, на отказ от правото им да се самоопределят и разбира се, редки случаи на физическо посегателство. Е, колкото и да не им се иска, такива неща винаги ще се случват и не заради конкретният им случай на различност, а заради това, че когато си различен в каквото и да е, винаги ще се намиери някой, който да те заплюе. Точно същото е и с това, когато не си различен, винаги ще се намери някой, който да те заплюе (от различните). Така че, тези спорадични, единични случаи на проява на нетърпимост към различността, няма как да бъдат премахнати. Просто няма!
   Има как да бъдат премахнати случаите не дискриминация на административно ниво - различно отношение от институции, различно третиране на пациенти, различен подход на администрацията към различните... Накратко, ако на някого бъде отказана административна услуга, ако му бъде отказано право на достъп до такава, ако бъде му отказано участието в нещо, защото е различен... и прочие.
   Аз поне, не се сещам за нещо друго, освен невъзможността за сключване на еднополови бракове с произтичащите от тях правни последици. Може да има и други дискриминиращи норми, но в момента нищо друго не ми идва на ум. Въпросната норма може да бъде заобиколена с един договор между желаещите да сключат еднополов граждански брак. Договор, който да урежда същите неща, но да не се казва "брак". Но, това явно не е достатъчно и се започват борби да имат правото да сключват брак. Съгласен съм. Може да бъде направено. Изисква се малка промяна в текстовете и корекция на обвързаните регламенти. Питам се, ако стане, дали ще има поводи за нови шествия?
   Предполагам, че ще има. Защото и сега самото шествие няма никакъв смисъл... почти. Точно поради причините, че няма основания да се мисли, че има някаква дискриминация в обществото и администрацията ни, която реално да мачка хомосексуално ориентираните... и всички други числящи се към тази общност. Да би имало осъдителни решения на местни съдилища или на международни такива, за упражнени дискриминационни практики - да. Тогава щеше да има смисъл от подобни прояви и с радост бих ги подкрепил. Защото за всеки трябва да има равни възможности. Но такива случаи просто няма и няма как да има, защото не съществува дискриминация на признак полова ориентация у нас. Чисто и просто няма! Има неприязъм, има приказки, има неодобрение, но често те са свързани с навирана в носовете на околните сексуална ориентация. Защото, както споменах вече, кой обича да му навират каквито и да е неща в носа?... без асоциациите с навирането, моля! Всички сме хора и никой не обича някой да му казва или показва как всъщност е правилно да се живее, а редките прояви на отрицание, няма как да бъдат избегнати... защото сме РАЗЛИЧНИ! На мен не ми пречи каквото и да ми се демонстрира, но някой друг не обича да вижда неща с които не е свикнал и затова реагира остро. Толкова е просто!
   Обществото ни е едно от най-либералните, па макар и най-консервативните по традиции. И казвам само като традиции, защото напрактика ние приемаме всяка различност без почти никаква съпротива. Нито има обесени, обезглавени, пребити с камъни, нито нищо. Просто една голяма неприязън струи от консерватизмът ни и нищо повече. А сме свидетели какво става в арабския свят. Дори в някои страни в Европа. По тези места се убиват различните, хвърлят се по затвори и се заключват в тъмни доби. НЕ у нас! НЕ! Но крясъците на гей общността иска да го изкара точно така. Сякаш някой им забранява да бъдат такива каквито са, а именно, свободно направили изобра си на сексуална ориентация. Колко случая са познати у нас, при които някой е влязъл в гей бар и е разстрелял 50 човека? - Николко! Докато в САЩ са известни подобни прояви. Не една и не две през годините. И лошото е, че именно от страни като САЩ, идва натиска нашето общество да бъдело по-толерантно.
   И гледам и се чудя, какво трябва да ти липсва и колко, за да се полъжеш да тръгнеш да парадираш със сексуалната си ориентация? Има някаква дълбока психологична рамка, граница, която участващите в гей общността не са прекрачили още. Те самите не са се освободили от оковите на съвестта си, но понеже е по-лесно, искат да прехвърлят отговорността на някой друг за това. И затова започват да обвиняват, да претендират, да обиждат, да отричат, да изискват! И как тогава, нашата консервативна, но толерантна общност, да не се възмути и да викне в отговор? А точно това чакат инициаторите на гей празника, за да започнат да сочат с пръст. Сочат и претендират, че показват някаква част от евро ценностите, които вече всеки разумно мислещ би трябвало да се замисли, що за ценности са, след като докараха войната, насилието и омразата сред нас в Европа?
   Иииии, да не забравя. Малко по-горе казах, че ПОЧТИ няма полза от това шествие. Почти-то, се изразява в запознаване на обществото, че има такива хора, направили такъв избор, да живеят с хора от същия пол. Но, това може да бъде постигнато и със съвсем други начини и средства, а не с излишно парадиране и фалшиви обвинения в нетолерантност. Може, но трябва работа и стъпка по стъпка, докато с крясъци и разделение в обществото, изглежда е много по-привлекателно. Както винаги обаче, никой не мисли за последиците от поляризацията и нещата се повтарят постоянно, а понякога и ескалират.

   В България няма право. Поне няма писано такова, което да се спазва. Спазват се писаните неща, които така или иначе всеки споделя и срещу които никой няма възражения. Обаче, кога дойде време за някакъв конфликт на интереси, някакъв спор или дори дилема, тогава започва интересното.
   Два примера от близките дни. Първия - завихри се скандал с отказа на сегашния президент да назначи служебно правителство и втория - тълкувателното решение на ВКС, касаещо пресичането на пешеходна пътека от пешеходците.
   Бурята в чаша вода, забъркана като за изпроводяк от сегашния президент е най-ярък пример за това, че у нас не съществува писано право с писани правила. Поне не и такива, които да се подчиняват на здравия разум и логика. Защото, ако трябваше президентът да се подчини на здравия разум, той щеше да назначи служебно правителство веднага след като стана ясно, че парламентарните групи няма да назначат такова. Защо веднага ли? Защото логиката на действията е такава. Президентът извършва всички действия по задълженията си в порядък, в който идеята е да се свършат възможно в най-оптимално време. Един елементарен пример е, че когато се изсерем, не изчакваме за да си избърешм задника, а го правим веднага, защото инак бихме олепали гащурите и оцапали дупарата. Е, същото е и с назначаването на служебното праавителство. В Конституцията няма изискване за спазване на срок. Просто няма. Няма, защото когато навремето са я писали, никой не е предполагал, че извращението в българската правна среда и извратеното тълкуване на правилата, ще добие такива невероятни, чудовищни размери. Всичко, ама всичко, дори Конституцията, се разглежда като сбор от правила, всяко само за себе си и без връзка с общата логика и идеята на писания норматив. И в следствие на което, когато липсват конкретни параметри, а често дори и когато има такива, всеки тълкува текста както му е изгодно. Общото правило е, да се пазят институциите за сметка на гражданите.
   В случая с отказа действащия президент да назначи служебно правителство, логиката му е ясна и може да се каже, че има почтеност и морал в нея. Обаче морала на Конституцията и правилата не е спазен. Вярно, че не правилата определят развоя на живота, но за какво са ни, ако няма да ги спазваме и да се подчиняваме на логиката им?
   И тук не става дума за подчиняване на всяка цена, както някои биха възразили. Защото когато едно правило е глупаво, ретроградно и ненужно, когато изпълнението му затормозява, пречи и възпрепятства, тогава има логика то да не се спазва. Тук обаче не говорим за подобно нещо. Единствения проблем, който би възникнал при осъществяване разпоредбата на Конституцията за назначаване на служебно правителство е, натоварване в администрацията, малко излишни процедури и немного пари, пръснати на вятъра. Това, за парите, разбира се, само ако служебното правителство за три седмици не реши да направи яките харчове, което не е невъзможно, но доколкото си спомням имаше някакви ограничения. В крайна сметка, спокойно можеше да бъде назначено това правителство и щетата нямаше да е кой знае колко голяма, но пък, кой знае, можеше да има голяма полза. Можеше, някой от служебните министри или премиера, да реши да разкрие някакви тайни, касаещи всички ни, но крити от статуквото.. можеше. Но, президентът реши да потъпче разпоредбите на Конституцията и да го играе морален. Да, добър опит, но не - има разпоредби на върховния закон и те не бяха спазени. Петно! Срам за него и за всички ни!
   Втория пример, с решението на Върховния Касационен съд, относно абсолютността на правото за пресичане на пешеходци на обозначените за това места, е върховен за това как "работи" съдебната ни система. При добре разписан закон (ЗДвП), с добър морал и ясно написани правила, съдебната ни система от години избира да отдаде значение на един конкретен текст, който обръща морала на закона с краката нагоре и прави от слабия силен, и от силния слаб, задължавайки уязвимите участници в движението да се съобразяват с другите.
   Поради големия обществен натиск, бе отправено искане за тълкуване разпоредбите на закона и най-вече, има ли пешеходецът абсолютно право да пресича на определените за това места. ВКС онзи ден взе решение по с което затвърди досегашната практика. Те казаха "пешеходците ИМАТ абсолютно право да пресичат на обозначените и предвидени в закона за това места, НО при съобразяване със скоростта и близостта на идващите ППС". Не е буквален цитат, но смисъла е такъв.
   С такова решение, няма как да не се запитаме, а бе аджеба, тия съдии малоумни ли са, прости ли са или са обикновени неграмотници? Няма нищо абсолютно в нещо, ако то трябва да се съобразява с нещо друго. Това е като да се каже, че небето е абсолютно синьо, но само в рамките на определено време. Е, значи не е само синьо! Абсолютността на правото на някой, означава  правата на другите да се съобразяват с него, а не обратно. Но, това очевидно не е спряло върховните съдии и единствения извод, който човек може да си направи е, че те са неграмотни. И то доста. А когато един върховен съдия е неграмотен, как можем да разчитаме да получим от него грамотно правораздаване? Е, няма как!
   Освен това, върховните съдии не са спазили и най-малка правна свян, така да се каже. Ако да бяха имали наистина доброто желание да направят добре обосновано тълкуване, те щяха да почерпят информация от външни източници относно проблема, който е поставен на обсъждане. Но те не са! Защото, ако бяха, щяха да разберат, че при над 95% от инцидентите на пешеходни пътеки, виновните са водачите на ППС. Ако да имаха и най-малкото искрено желание, да направят възможно най-почтен правен анализ, те щяха да почерпят информация от самия закон. Но те не са! Защото, ако бяха, щяха да видят, че закона определя пешеходеца, като уязвим участник в движението и задължава в общия контекст, останалите участници в движението да се съобразяват с него и да го предпазват. А всяка обща разпоредба, следва да се прилага като отправна точка в прилагането на конкретни текстове от нормативите. Закона казва, че в общ план,  в движението, пешеходците, като уязвими участници, трябва да се предпазват от останалите, а как точно решението на ВКС съответства на това изискване, като задължава уязвимите участници в движението да се съобразяват с останалите? - НИКАК!
   И ето ти на, поредният пример за извратено тълкуване на разпоредбите, базирано само на един конкретен текст, без да се спазва общата логика на закона, който добре е описал кой кого трябва да предпазва и за кого да внимава.
   А има и обратни примери, в които въпреки че конкретен текст указва точно и ясно какво трябва да се случи, съдът приема общата логика на закона и отсъжда в разрез с конкретният текст.
   Е, как да не обяви човек  юристите за свине, хранещи се от копанката на силните на деня? За радост, не всички са такива, но за съжаление, свинеподобните властват.
   И как после, да вярваш, че у нас има писани правила и закони? Е, няма как! Има правила и закони, но това което е писано, не е абсолютно, ако си позволя да вляза в логиката на ВКС, а важи само при съответствие с интереса на институцията или силния на деня.

 Какви са доводите на противниците на мажоритарния избор, както е определен в референдума? Доколкото съм ги чул: 1. Няма никъде другаде подобна избирателна система; 2. Големи групи  гласоподаватели щели да останат непредставени; 3. Изкривяване на представителността; 4. С нея ще бъде много лесно да се купят цели райони; ... Не мога да се сетя в момента други.  Коментари: 1. Това че никъде другаде няма подобна изборна система, какво трябва да значи, че е лошо ли? Има ли конкретни примери, които го доказват или просто се спекулира в опит да се вмени някаква отрицателна асоциация у хората? Нека си представим ситуацията обърната наобратно с коментари и асоциации с положителна насоченост -Това го няма никъде по света - Ура! Ние ще бъдем пионери, първопроходци в новия начин на избор! За първи път ще се даде възможност на хората да избират безусловно представителите си!... и т.н. Това, че подобна система няма никъде другаде по света, не означава че тя е лоша, защото има много съществуващи изборни системи по света, които са доказано лоши и неефективни... Да не забравямв, че всяка от съществуващите изборни системи някога е била несъществуваща.. 2. Представителността! ДА! Няма да има толкова добра представителност. А добрата представителност до какво ни доведе? Спазването на чисто теоретичните морални принципи, какво ни причини? Доволни ли сме от живота си сега, като следствие от моралното решение, да има представителство на всеки слой от обществото? И тук идва и много важния въпрос - Как точно със сегашната изборна система се осигурява справедлива (за всеки) представителност, след като на редовна база, над 50% от гласоподавателите не участват в избора? Това не означава ли, че реално те няма за кого да гласуват и политическия пазар не им предоставя възможност да бъдат представени? 3. ДА! Напълно е възможно на втори тур да се изкриви представителността, т.е.,  кандидатът на първо място, да бъде изместен от следващ, който е обединил избора на по-слабо представените. Това обаче е фалшив довод. Щом повечето хора на втори тур са гласували за него/я, значи е представителността е спазена и мнозинството си е казало думата; 4. ДА! Ще има някои райони, които ще могат да бъдат купени. Обаче! Ще са някои, а не всички или повечето. Относно 3 и 4. Местата, където има представител, който не отговаря на очакванията на избирателите там, би следвало да са най-активни в държането му изкъсо. Тук вече идва отговорността на всеки от нас, да натиска конкретния си представител. В момента единствено и само с референдум може да се осъществи пряката воля на народа, а дори и това не е гарантирано, както виждаме покрай проведения наскоро такъв. Да, той не достигна нивото за да бъде задължителен, но над 2.5 млн души поискаха нещо - ПРОМЯНА! С негласуването на намалянето на субсидиите и негласуването на най-разумното решение, да се въведе таван за субсидиите, партиите за пореден път показаха какво им е мнението за гласа на народа - не им пука за него! Обсъждането на някаква смесена система за избори, колкото и да е разумно, не отразява желанието, което хората изказаха ясно - мажоритарен избор. Суетенето и осуетяването на въвеждането му, поради каквито и да било причини, затвърждава позицията ми, че трябва радикално да се променят нещата. Това може да стане само чрез промяна на начина за избиране на народните представители. Дали това ще доведе до изкривявания, проблеми и недоразумения - ДА! Но с всичките си отрицателни страни, които противниците му изтъкват, ние всички забравяме за положителните - ще гласуваме за конкретен човек и ще го държим отговорен; в парламента ще се образуват групи по интереси по-силни от тези на партиите и всеки ще може да гласува според съвестта си, а не според партийната повеля; ще влязат хора, които държат директно на интереса си или на избирателите си и ще могат да го конфронтират с конкретни доводи и без опасенията, че може да се обърне палачинката... и други. Има допълнителни доводи срещу мажоритарните избори, че технически щяло да бъде по-трудно, че можело на по-късен етап, ако има съдебно обжалване, да се промени конфигурацията и т.н., и т.н.. Всички тези доводи са предизвикани от начина по който сме свикнали да мислим за изборите, като партийно обусловени и рамкирани. Да не говорим, че повечето такива доводи за на чисто техническо ниво. Т.е., трябва да се седне и да се преизчисли което е необходимо за да бъде осъществено. В нито един мотив на хората противници на мажоритарния избор не виждам достатъчно основания за невъвеждането му. Най-голямата им грешка е, че постоянно забравят, че сегашната изборна система ни води и доведе до ситуацията в която да обсъждаме въвеждането на мажоритарни избори и че хората гласуваха за радикална промяна. Може и да е грешен подхода, но ще трябва да си го изживеем, както живеем вече над 25г. с очевидно вече, погрешния модел у нас. И сега, да ми развяват байряци и да надуват бузи и фанфари, защото те проспаха обсъждането на тези теми, преди референдума да бъде проведен! Не че няма нужда или смисъл да се прави това сега, но моралната им точка, на която толкова много държат, е много по-слаба сега, отколкото ако бяха повдигнали въпроса, когато трябваше.

 Във връзка с обсъжданията на предложените в референдума промени, доколкото могат да се нарекат обсъждания, най-прясното решение на депутатите ни, е - да се запази размера на субсидиите за партиите, без никакви промени.
 Имало е предложение от трима народни представители, да се запази размера на субсидиите от 11лв за един глас, но да се въведе горна граница от 1.6 млн лв на година. Против това или с въздържал се, са гласували ГЕРБ, БСП и ДПС. Другите партии са гласували ЗА. Общия брой гласували депутати е бил под 120, по-малко от половината. Какъв интерес, а!
 От дълго време се опитвам да прокарам идеята, която са предложили тримата депутати. Давал съм мнения и предложения в обхвата на партийни обсъждания, писал съм и съм коментирал по различни медии, предлагал съм директно на участници във властта (във виртуалното пространство) и т.н., и т.н. Не знам дали тези депутати са попаднали някъде на моето мнение и колкото и да се лаская от подобна мисъл, това не е важно. По-важното е, че това, което са предложили е единственото разумно решение, което е почтено спрямо нас - избирателите и спрямо тях - партиите.
 Изначалната идея, да има субсидии бе, за да може те да гарантират независимостта и разнообразието на партиите, гарантирайки ни възможността за избор. Разгледано в сянката на еднопартийността, която дълго време властваше по нашите земи, това бе най-разумното нещо, което можеше да се случи за да се наслаждаваме на плодовете на демокрацията - гарантиране многообразието на избора ни и лично аз не съм бил против такива субсидии. Тя щяха да дадат възможност на гражданските инициативи с достатъчна подкрепа, да нараснат и преминат в партии, които имат гаранции за живот, без да зависят задължително от външна подкрепа. С една дума, да не бъдат купувани толкова лесно.
 Както с много благородни идеи у нас обаче и с тази нещата се изкривиха до неузнаваемост и излязоха далеч извън рамките на първоначалната й цел. Просто, размера на субсидиите, които си гласуваха партиите, бе прекалено голям и очевидно не се използва за целите на съществуването им. Става дума за големите партии. За малките, субсидията изпълнява точно функцията, която трябваше да изпълнява - дава им възможност за съществуване. Големите партии обаче, в лицето на ГЕРБ (защото другите общо взето си траят), избраха да започнат масов популизъм, давайки от парите за субсидии за най-различни цели извън тези за които са предназначени. Това, разбира се, не остана незабелязано от все още ненапълно вторачилите се в оцеляването си хора и започнаха брожения за намаляне на размера на субсидиите. В изблик на популизъм и в следствие на все по-голямото народно недоволство,  през 2013-та депутатите гласуваха намаляване на размера на субсидията от 12 на 11 лв на получен глас. И с това отразиха идеята си, какво мислят относно мнението на избирателите си - да го духат! Много от нас помнят култовата реплика от филма "История на света" в Римския Сенат, когато един от сенаторите попита "Ама, какво ще стане с бедните". Отговорът беше точно същия - да го духат! Та, в тая връзка и след категоричнния резултат на референдума, че хората искат рязко намаляване на субсидиите за партии, днес депутатите от същата партия ГЕРБ, както и от двете други партии на статуквото БСП и ДПС, отказаха да намалят субсидиите и не само това, ами и да ограничат с таван, максималният им размер.
 Стигам до идеята за ограничаване на максималния размер. Защо това е добро и работещо решение? Както казах по-горе, за малките партии субсидиите вършат работата за която са предназначени - дават им възможност да живеят, чрез осигуряване на средства за наемане на помещения, за закупуване на канцеларски материали, за поддържане на офис персонал, за рекламни материали и т.н. Всичко свързнао с работата на една партия. Поне да има за екзистенц-минимум, в най-лошия случай. И е точно така. За най-малките партии имащи право на субсидия, тези получили над 1.00% от гласовете на последните парламентарни избори, парите наистина стигат точно за да просъществуват и в повечето случаи се пазят за да могат да направят по-голяма реклама по време на избори.
 Не така обаче стои въпроса с партиите получили голяма подкрепа.Там очевидно нуждата от получаване на субсидии, не е толкова голяма, защото, както се видя при проверка на Сметна палата, те имат големи натрупвания в сметките си. А, както видяхме всички ние, бяха щедро раздавани големи суми, милиони, от тези пари, за цели различни от партийното съществуване. Т.е. няма нужда от един момент нататък, те да бъдат подкрепяни с нашите пари. Логично, щом това е така, да се въведе някаква горна граница до която те да ги получават. Така, хем основната идея на субсидиите ще бъде изпълнена - да осигурят многооразието на избора ни, хем няма да се допусне ненужното харчене на народни пари. Дето казва народа - и вълкът сит и агнето цяло!
 Този максимален  размер можеше и може да бъде осъществен по различни начини. Ето някои от тях, които съм предлагал нееднократно за обсъждане през годините:
 1. Твърда сума - Това което беше предложено при вчерашното обсъждане. Слага се таван в абсолютна стойност, като сума. Повече от това, колкото и гласа да има партията, да няма значение. Предложението е било за таван от 1.6 млн лв на година. Сума и според моите виждания, напълно достатъчна за да подсигури базиса за съществуване всяка партия;
 2. Процент от получените гласове - Сега, има минимум от поне 1.00 от получените гласове, за да получи паритята субсидия. Както има такъв минимум, така може да се въведе и максимум, до който да бъдат получвани. Например: партиите получават субсидии, в рамките на получени от 1.00 до 5.00% от гласовете;
 3. Твърд брой гласове - Това е друга абсолютна стойност в която може да се рамкира получването на субсидии. Например: До 200 000-я получен глас.
 Най-справедливо обаче и най-лесно за работа, ми се струва горната граница определена с твърда сума, точно както е било предложено за гласуване. Така директно се знае и е ясно ,каква е максималната сума, която всяка партия ще получи чрез субсидия.
 Не съм гледал обсъждането касаещо тези субсидии, обаче знам, че ако депутатите бяха почтени хора, тя щяха да се съобразят с волята на народа и да приемат горната граница. Без значение е, какво се искаше в референдума, защото той и без това не успя да достигне границата да бъде задължителен за изпълнение, макар да беше близко... мнооого близко и подозрително малко гласове не достигнаха... но, това е друга тема. Ако бяха почтени, депутатите щяха да приемат горна граница на субсидиите, като по този начин щяха да отговорят на желанието на хората, като същевременно запазят и ролята им, за поддържане живота на по-малките партии. Но те не са почтени. Не са! И като го казвам, визирам депутатите от ГЕРБ, БСП и ДПС. Трите партии на статуквото, които го поддържат със зъби и нокти. Не че много от другите партии са цветя за мирисане, но поне са гласували в подкрепа за горната граница, което дори и да е популизъм, си е опит за самоограничаване и самоналагане на разумни граници.
 Ние, бидейки достатъчно с акъла си, можем да разпознаем, че тези три партии са типично лидерски такива. Т.е. от лидерите им зависи много какво ще е крайното решение на партията, като цяло. И затова се стига до подобно гласуване, което е още един довод, защо трябва да се въведе мажоритарният избор на депутати - да не може някой да ти припомня всеки ден, че заради него ти си в този парламент.... но, това е друга тема. Настоящата тема е, че ако депутатите бяха наистина почтени хора, щяха да се съобразят с избирателите си. Но те не са!